13.02.2021 г., 7:39

Хората

713 2 0

Не си виновна, че си толкова добра, момиче! Не си.. Виновна си само за това, че имаш очаквания към хората и докато имаш такива, те няма да спрат да те разочароват. А, хората просто са такива. Разбери! Гримират се красиво, носят красиви дрехи, а отвътре са гнили. Не са лоши, просто са наранени и смачкани и си мислят, че като наранят теб, ще им стане по-добре. Но гнилото им става толкова черно, че чак нагарча. Душите им крещят за внимание, но си го търсят по грешен начин. Искат да изтъкнат себе си, причинявайки болка на другите. А ти си различна. Не си като тях и това личи...Затова, спри да се заблуждаваш толкова лесно и не се прави, че не забелязваш грозните игрички на дребните им души. Те просто са такива. И не може да прощаваш вечно! Всичко си има предел. Приеми го и удари черта! Прощавай и пускай...пусни всичко и спри да имаш очаквания. Винаги ще има хора, които да завиждат на това, което носиш отвътре. Те нямат смелостта да бъдат такива, защото са наясно, че добротата струва скъпо. Затова ще си носиш кръста сама и ще имаш малко приятели. Един-двама истински да намериш в този свят - стигат. И още нещо да знаеш от мен: В даден момент, всеки един ще те разочарова. Поне избирай такива, които си заслужават!...​​​​​​​

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рая Панкова - Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...