12.01.2019 г., 21:46  

Приятелю скъп, животът отписва...

1.6K 22 12

В памет на моя скъп приятел Лъчо (Лъчезар Мартинов)

Приятелю скъп, животът отписва...


Все някога идва му краят
на стария -  жив маскарад.
Едни се насочват към рая.
Други - към мрачния ад!


Не зная къде ще отседнеш
в бездънното - тъжно отвъд.
Заглъхнаха дните ни - песен,
от глухия див кръстопът.

На гроба, ти тихо изправен,
ще стискам частичката пръст.
Отвътре горчиво ще плачем,
побити на крехкия кръст.

Ще липсваш - ужасно ще липсваш.
Животът след теб ще тежи.
Затворен в подземната истина,
по-страшна от всички лъжи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно посвещение, горчиво и силно... Приятелите го заслужават! Потръпнах, Младене...
  • Няма да пиша...Да помълчим!
  • Младене....от сърце са ти излезнали тези думи и им личи!
    На прощаване винаги липсата е онази болка, която ни държи в живите...
    " подземната истина,
    по-страшна от всички лъжи!"

    много силно и истинско!
  • С искрено съчувствие за болката.
    Светла му памет!
  • Нека да е светла паметта му!
    Стих написан от самата душа на Поета!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...