2.09.2013 г., 8:47  

Хоризонти

686 0 0

Хоризонти



Падащи звезди през небесата
вливат обич в нашите сърца
и разцъфва трепетно Земята
извисена над окови, времена.

Слънцето ни гали с длани
нежни и вълшебни в утринта
и разбирам, Драги, сме избрани
заедно да срещаме деня.

Там сред необята потопена
в благодатна мирна тишина,
Душата Ми сияе отразена -
в дебрите на Твоята Душа.

Хоризонти слънчеви ще греят,
аромат на теменуги ще дъхти
и звездни приливи ще ни люлеят
на люлки от иглики и лъчи.

 

 

Лъчиста

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...