Sep 2, 2013, 8:47 AM  

Хоризонти

  Poetry » Love
689 0 0

Хоризонти



Падащи звезди през небесата
вливат обич в нашите сърца
и разцъфва трепетно Земята
извисена над окови, времена.

Слънцето ни гали с длани
нежни и вълшебни в утринта
и разбирам, Драги, сме избрани
заедно да срещаме деня.

Там сред необята потопена
в благодатна мирна тишина,
Душата Ми сияе отразена -
в дебрите на Твоята Душа.

Хоризонти слънчеви ще греят,
аромат на теменуги ще дъхти
и звездни приливи ще ни люлеят
на люлки от иглики и лъчи.

 

 

Лъчиста

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...