... хоризонти
Хоризонти
Ти си тръгваш, Любов... Хоризонтът е ням и приведен.
Като старец смалил е снага - много мрачен и толкова бледен.
Сякаш стича на струйки тъга и следите ти пълни,
поразмит с акварелна боя, сякаш крачи по хълма...
Ти си тръгваш, Любов, позагърбила спомен след спомен...
Поразплиташ едни и изтръгваш стъблото от корен.
А от други, пристегнали гърлото с кървави жици,
позаплиташ, Любов, огърлица от мокри ресници.
Ти си тръгваш, Любов, за последно отмиваш следите...
а тъгата ми жадно лети и се рее след теб в висините.
После пие на екс от дълбокото мокро огнище,
пълно не със магия - а с теб от любов- пепелище...
Ти си тръгваш , Любов, с теб си тръгват светът ми и дните.
Ти си тръгваш, Любов, хоризонтът след тебе полита...
Капки дъжд от сълзи по лицето ми нежно се стичат....
Просто нека вали дни и нощи... и нека не пита..
© Нели Господинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
!!!*** С обич!
-
Много ми хареса !
Тъжно, но вълнуващо !
Чудно стихотворение !
-
Чудесно, Прекрасно стихотворение!
Браво!!! -
много е хубаво!
тази тъга, пиеща на екс от любов-пепелище е почти с материална плътност -
Недостижимост,болезненост, парещи спомени...
-
"Струйка тъга...", "мокри ресници", "мокро огнище", "тъгата...пие на екс..." и накрая денонощен дъжд. Чувствата - флуиди, сякаш предизвикват тъгата на природата. В унисон с тях идва дъждът - символ на обновлението и пречистването, за да измие тъгата по отиващата си любов...Потръпнах. Стана ми студено и мокро.
Съзите са често използвана терапия от жените. Може би това е една от причинаите да живeят по-дълго.
Една "любов-пепелище" е възможно и да се възроди, като Феникс.
Поздрав! -
Дано е само прекрасна художествена измислица, Нели! Поздравления и прегръдка!!!
-
Без любов
Питам се къде е моят свят
Гледам се-просто непознат
Буря и увяхнал цвят...
Запази любовта в твоя красив свят! -
"хоризонтът е ням и приведен...
като старец смалил е снага -"
В тишината следи -като клетва
и ветрецът търкаля сълза...
Ръкопляскам Нели! Впечатлена съм ! -
Ти си тръгваш, Любов,
позагърбила спомен след спомен...
и изтръгваш стъблото из корен,
И струйките тъга...и дъжда, всичко ми хареса, Нели и благодаря за стиха!!! Само дето дори отишла си, не си отива...Любовта.
-
Благодаря ти, Пурко, за прекрасните думи ...
-
Ти, знаеш ли какво си написала, Нели? Не, не стихотворение - нещо повече, ти си създала живот от плът и мъка! Бъди благословена!
-
Много хубаво и песенно, Нел!
Докато го четох, през цялото време ми звучеше музика! -
Не, не тръгвай, Любов!
Аз стоя под дъжда
и ранена душата ми плаче.
И потича ръжда
по лицето на бяло сираче...
-
От стиха ти лъха тъга, но много красива и ефирна. Каквато е и любовта...
-
... един свят отмит... между Земята и Небитието...
Нели*, разтърсващ стих...!
-
Не си е тръгнала любовта,а радостта от нея...Затова боли.
Може би за да отстъпи на музата,която е родила този прекрасен стих.
Никой не би си тръгнал след прочита на този стих...
Поздрави!!! -
чудесен стих! харесах!
-
Просто нека повали малко!*
-
Прелестен стих!!!
На висота си, Нели*! -
ivanleko91 (Ангел ): 22-01-2010г. 16:28
Сълзите лекуват, Нели!
Това исках да кажа...
re: просто когато вали, никой не вижда сълзите..
Lotrek (Петър Койчев):
Благодаря ти !!
много красиво коментар...
жарава (Веска ):Оптимистична както винаги !!
vodoleia (Водолея ): Благодаря.. -
Сълзите лекуват, Нели!
Това исках да кажа... -
Просто нямам думи!!!!!! Браво, чудесен стих!
-
Ти оставаш, Любов
и така ще пребъде до края.
Твоят призрачен зов,
в мен отеква и ме кара да страдам.
Ти оставаш, Любов,
на живота най- нежната струна.
Аз без теб не мога, Любов,
ще се загубя в безкрая.
Ти оставаш, Любов,
в шепи взела, души на поети.
Ти оставаш, Любов,
една душа във сълза, път поела!!!*
-
ivanleko91 (Ангел )
Нека вали...
natalia (Наталия Иванова):
Благодаря ! -
невероятен стих
-
Прекрасно!!!
Нека вали, Нели!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
