... хоризонти
Хоризонти
Ти си тръгваш, Любов... Хоризонтът е ням и приведен.
Като старец смалил е снага - много мрачен и толкова бледен.
Сякаш стича на струйки тъга и следите ти пълни,
поразмит с акварелна боя, сякаш крачи по хълма...
Ти си тръгваш, Любов, позагърбила спомен след спомен...
Поразплиташ едни и изтръгваш стъблото от корен.
А от други, пристегнали гърлото с кървави жици,
позаплиташ, Любов, огърлица от мокри ресници.
Ти си тръгваш, Любов, за последно отмиваш следите...
а тъгата ми жадно лети и се рее след теб в висините.
После пие на екс от дълбокото мокро огнище,
пълно не със магия - а с теб от любов- пепелище...
Ти си тръгваш , Любов, с теб си тръгват светът ми и дните.
Ти си тръгваш, Любов, хоризонтът след тебе полита...
Капки дъжд от сълзи по лицето ми нежно се стичат....
Просто нека вали дни и нощи... и нека не пита..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
