Хоризонти
Ти си тръгваш, Любов... Хоризонтът е ням и приведен.
Като старец смалил е снага - много мрачен и толкова бледен.
Сякаш стича на струйки тъга и следите ти пълни,
поразмит с акварелна боя, сякаш крачи по хълма...
Ти си тръгваш, Любов, позагърбила спомен след спомен...
Поразплиташ едни и изтръгваш стъблото от корен.
А от други, пристегнали гърлото с кървави жици,
позаплиташ, Любов, огърлица от мокри ресници.
Ти си тръгваш, Любов, за последно отмиваш следите...
а тъгата ми жадно лети и се рее след теб в висините.
После пие на екс от дълбокото мокро огнище, ...