6.06.2009 г., 15:21

Хоролов

604 0 7

Животът е камшичен удар. Реже.
От ударите белези остават.
Проблемите, като рибарски мрежи
заметнати, на улов се надяват.

Дяволът размахал е веслата.
Гребе в живота. Хванатият - хванат.
Дребните ги хвърля във мъглата,
големи да ги хване като станат.

Без стръв. Така се хваща едротия.
Лодката му сякаш е бездънна.
Уплахата, мълчанието пие,
а слънчеви лъчи се впиват стръвно.

Сухотата гърчи в хаос всички,
дето са попаднали в капана.
Хванатите в Дявола се вричат.
Искат само живи да останат.

Хороловът няма празна дата.
Асорти са в Луциферски мрежи,
а с камшични удари веслата
от живота всеки смисъл режат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...