6 jun 2009, 15:21

Хоролов

  Poesía
608 0 7

Животът е камшичен удар. Реже.
От ударите белези остават.
Проблемите, като рибарски мрежи
заметнати, на улов се надяват.

Дяволът размахал е веслата.
Гребе в живота. Хванатият - хванат.
Дребните ги хвърля във мъглата,
големи да ги хване като станат.

Без стръв. Така се хваща едротия.
Лодката му сякаш е бездънна.
Уплахата, мълчанието пие,
а слънчеви лъчи се впиват стръвно.

Сухотата гърчи в хаос всички,
дето са попаднали в капана.
Хванатите в Дявола се вричат.
Искат само живи да останат.

Хороловът няма празна дата.
Асорти са в Луциферски мрежи,
а с камшични удари веслата
от живота всеки смисъл режат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...