6 июн. 2009 г., 15:21

Хоролов

609 0 7

Животът е камшичен удар. Реже.
От ударите белези остават.
Проблемите, като рибарски мрежи
заметнати, на улов се надяват.

Дяволът размахал е веслата.
Гребе в живота. Хванатият - хванат.
Дребните ги хвърля във мъглата,
големи да ги хване като станат.

Без стръв. Така се хваща едротия.
Лодката му сякаш е бездънна.
Уплахата, мълчанието пие,
а слънчеви лъчи се впиват стръвно.

Сухотата гърчи в хаос всички,
дето са попаднали в капана.
Хванатите в Дявола се вричат.
Искат само живи да останат.

Хороловът няма празна дата.
Асорти са в Луциферски мрежи,
а с камшични удари веслата
от живота всеки смисъл режат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....