Jun 6, 2009, 3:21 PM

Хоролов

  Poetry
605 0 7

Животът е камшичен удар. Реже.
От ударите белези остават.
Проблемите, като рибарски мрежи
заметнати, на улов се надяват.

Дяволът размахал е веслата.
Гребе в живота. Хванатият - хванат.
Дребните ги хвърля във мъглата,
големи да ги хване като станат.

Без стръв. Така се хваща едротия.
Лодката му сякаш е бездънна.
Уплахата, мълчанието пие,
а слънчеви лъчи се впиват стръвно.

Сухотата гърчи в хаос всички,
дето са попаднали в капана.
Хванатите в Дявола се вричат.
Искат само живи да останат.

Хороловът няма празна дата.
Асорти са в Луциферски мрежи,
а с камшични удари веслата
от живота всеки смисъл режат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...