Чума, късам си косите,
костите си чупя с чука.
Обезумяла от мълвите,
хорските обиди скрити.
По гърба ми лепнат тръпки,
вървят безпощадно студени.
Ръце обвити около гърдите,
чупливи падат ми сълзите.
Порцеланово лицето, бледо,
пера паунови го галят.
Безмълвието обзело ми ума,
градя върху “счупената” яма . ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация