Хорска мълва
Чума, късам си косите,
костите си чупя с чука.
Обезумяла от мълвите,
хорските обиди скрити.
По гърба ми лепнат тръпки,
вървят безпощадно студени.
Ръце обвити около гърдите,
чупливи падат ми сълзите.
Порцеланово лицето, бледо,
пера паунови го галят.
Безмълвието обзело ми ума,
градя върху “счупената” яма .
Въже провисено, увило ми врата,
вися, студена като камък.
Ножове изгорени в клада,
пробождат всяка дупка в мене.
Прекършен дух, повехнало тяло,
името ми по адрес нареждат.
Видяло що видяло денем,
нощем заговори правят!
© Ана Раунд-Дев All rights reserved.
