Храмът на дявола
Дяволът облече черно расо,
прикри рогата си със калимявка,
иконата целуна (шедьовър на Пикасо)
забоде зад ухото незабравка,
и тръгна да отваря храма свой.
Тълпите вярващи извиха глас: "Осанна",
а хорът вълчи ги приветства с вой
докато жрицата развратна и пияна
повръщаше порои гной...
Когато влязоха в порочният му дом
той вдигна расото и жезъла показа...
Целунаха го всички със поклон
приели даровете му от пепел и зараза.
И оргията-служба се развихри -
Кръвта разреждаха я други течности
защото хората, по-хищни и от тигри
изплюха се на всички вечности
отдадени на диво съвкупление,
жадуващи единствено мигът,
забравили, че има и спасение,
се къпеха в лъчите на грехът...
И дявола небрежно се прозя
отдавна свикнал с този кръговрат,
че храм му беше цялата Земя
белязана с един голям печат
със надпис, плод на неговата ръка:
"Предверието на моят ад..."
14.03.2018
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
