Откраднах от пазара портокал,

беше  сбръчкан, мек, не струваше.

Затова в скришна поза

клептоманията  ликуваше.

В задоволство ускорих

крачката да не събирам

укори на някой тих

наблюдател  в панаира.

След втората пресечка спрях,

сърцето ми бумтеше като печка.

Определено беше грях

портокаловата ми изцепка.

Но нали в разложение

бе новата ми придобивка.

Избутах лепкавото угризение,

покана пратих с усмивка

на всичките си мисли негативни -

да ги почерпя със салата

за спонтанната активност -

заслужиха заплата.