9.07.2020 г., 8:35  

Хронометър за есента

960 3 7

ХРОНОМЕТЪР ЗА ЕСЕНТА

 

Не помня всичките писма,
които някога ти пратих.
Облекли тъничка басма,

брезичките сияят златни.

 

Жужат изнервени и зли,

залостени зад мойте мигли,

последните добри пчели

танцуващи прашинки в изгрев.

 

Добра е с мене есента

и ласкава като кошута.

Прегръщам купчинка листа,

дъхтящи на тамян и угар.

 

Сега и тук да си до мен

(та колко дълго си ме търсил!),

денят ще е благословен.

А утре може да е късно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...