yotovava (Валентина Йотова)
2505 20922
9.07.2020 г., 8:35 ч.  

Хронометър за есента 

  Поезия » Любовна
693 3 6

ХРОНОМЕТЪР ЗА ЕСЕНТА

 

Не помня всичките писма,
които някога ти пратих.
Облекли тъничка басма,

брезичките сияят златни.

 

Жужат изнервени и зли,

залостени зад мойте мигли,

последните добри пчели –

танцуващи прашинки в изгрев.

 

Добра е с мене есента

и ласкава като кошута.

Прегръщам купчинка листа,

дъхтящи на тамян и угар.

 

Сега и тук да си до мен –

(та колко дълго си ме търсил!),

денят ще е благословен.

А утре може да е късно.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Кети, някога рисувах, наистина, и ме сърбят ръцете да почна отново
  • Сигурна съм, че рисуваш, толкова образни и цветни са стиховете ти!
  • Благодаря, Мария, радвам се да те видя тук
  • Често не е нужно да се коментира, а само да се се усеща и съпреживява...
  • абе то това лято на зима ми мяза
  • Юли спомени подрежда.
    Щом есента себе си загатва:
    любовта не губи надежда,
    че и тя ще ни възрадва!
    Поздравления за написаното от теб, Валентина!
Предложения
: ??:??