9 июл. 2020 г., 08:35  

Хронометър за есента

966 3 7

ХРОНОМЕТЪР ЗА ЕСЕНТА

 

Не помня всичките писма,
които някога ти пратих.
Облекли тъничка басма,

брезичките сияят златни.

 

Жужат изнервени и зли,

залостени зад мойте мигли,

последните добри пчели

танцуващи прашинки в изгрев.

 

Добра е с мене есента

и ласкава като кошута.

Прегръщам купчинка листа,

дъхтящи на тамян и угар.

 

Сега и тук да си до мен

(та колко дълго си ме търсил!),

денят ще е благословен.

А утре може да е късно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...