9 июл. 2020 г., 08:35  

Хронометър за есента

962 3 7

ХРОНОМЕТЪР ЗА ЕСЕНТА

 

Не помня всичките писма,
които някога ти пратих.
Облекли тъничка басма,

брезичките сияят златни.

 

Жужат изнервени и зли,

залостени зад мойте мигли,

последните добри пчели

танцуващи прашинки в изгрев.

 

Добра е с мене есента

и ласкава като кошута.

Прегръщам купчинка листа,

дъхтящи на тамян и угар.

 

Сега и тук да си до мен

(та колко дълго си ме търсил!),

денят ще е благословен.

А утре може да е късно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...