ХРОНОМЕТЪР ЗА ЕСЕНТА
Не помня всичките писма,
които някога ти пратих.
Облекли тъничка басма,
брезичките сияят златни.
Жужат изнервени и зли,
залостени зад мойте мигли,
последните добри пчели –
танцуващи прашинки в изгрев.
Добра е с мене есента
и ласкава като кошута.
Прегръщам купчинка листа,
дъхтящи на тамян и угар.
Сега и тук да си до мен –
(та колко дълго си ме търсил!),
денят ще е благословен.
А утре може да е късно.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
