6.04.2008 г., 16:13

Хубавицата

951 0 0

Хубавица срещнах аз,
ненадмината по красота.
С коси, златисти като слънцето
и меки като коприна.
С лице и глас на ангел,
с очи, сини като небето
и дълбоки като морето,
с поглед като на малко коте,
с устни, червени като роза.
Тя е по-красива от зората,
по-нежна от полъха на вятъра,
по-загадъчна от нощното небе.
Красотата й не може да се опише с думи,
никога не бих я наранил,
защото не съм срещал друга като нея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Бушев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...