Apr 6, 2008, 4:13 PM

Хубавицата

  Poetry » Love
957 0 0

Хубавица срещнах аз,
ненадмината по красота.
С коси, златисти като слънцето
и меки като коприна.
С лице и глас на ангел,
с очи, сини като небето
и дълбоки като морето,
с поглед като на малко коте,
с устни, червени като роза.
Тя е по-красива от зората,
по-нежна от полъха на вятъра,
по-загадъчна от нощното небе.
Красотата й не може да се опише с думи,
никога не бих я наранил,
защото не съм срещал друга като нея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Бушев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...