Apr 6, 2008, 4:13 PM

Хубавицата

  Poetry » Love
952 0 0

Хубавица срещнах аз,
ненадмината по красота.
С коси, златисти като слънцето
и меки като коприна.
С лице и глас на ангел,
с очи, сини като небето
и дълбоки като морето,
с поглед като на малко коте,
с устни, червени като роза.
Тя е по-красива от зората,
по-нежна от полъха на вятъра,
по-загадъчна от нощното небе.
Красотата й не може да се опише с думи,
никога не бих я наранил,
защото не съм срещал друга като нея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Бушев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...