Хубаво момиче…
Дали съм още хубаво момиче,
очите ти ще кажат, знам,
но вярвай ми, безкрайно те обичам
във този тъй объркан труден свят.
Ръката ти държа сред звездни бури,
усмихвам се очакващо в дъжда,
за другите ний двама с теб сме луди,
досбъднати най-вече във съня.
Обичам боса с ветрове да скитам,
а от мечтите си да вая все венци,
за хиляди посоки да разпитвам,
със птиците да пея във зори.
Такава съм – немирна и щастлива,
едно небрежно стръкче светлина,
през мене твойта сила се простира,
сред земната копнежна тишина.
Развръзката ли? Тя ще е дъгата
на нашите преплетени следи.
Една надежда в бъдното ни чака,
към нея тихо с мене ти лети.
10.04.2019г.
Елица
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
