28.06.2010 г., 12:03

Художник

799 0 5

ХУДОЖНИК

 

Във ролята си на художник

денят се готвеше да влезе

и върху вечния триножник

платно луната му извезе

 

поседна старият чаровник

небесната брада поглади

погледна звездния часовник

и бавно четките извади

 

докосна леко тъмнината

събуди слънцето заспало

нанесе пласта на  росата

изви мъгливо одеяло

 

щрихира птиците в гората

цветята ги поля със вятър

лъчите вплете във творбата

раздвижи земния театър

 

с ръка картината повдигна

подпря я леко на зората

игриво на света намигна

и бавно тръгна по Земята

 

27.06.2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...