7.09.2012 г., 21:09

Хулиган

1.5K 0 12

Навярно от лятната скука обзет,

голи хълмове вятърът брули.

И флиртува със жълтите дюли 

този вятърничав хулиган проклет.


Ще затръшне порта, ще събори плет,

иззад ъгъла ще се изсули

с кипнали от лудост молекули...

Поп ще се прекръсти, ще ругае кмет.


В клоните с врабчетата ще пее,

по написаните ноти от белù.

Шумата събрана ще пилее.


Прах немирникът ще вдига, и поли,

чак додето в повей изтънее,

селото на шир и длъж обиколил...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....