Навярно от лятната скука обзет,
голи хълмове вятърът брули.
И флиртува със жълтите дюли
този вятърничав хулиган проклет.
Ще затръшне порта, ще събори плет,
иззад ъгъла ще се изсули
с кипнали от лудост молекули...
Поп ще се прекръсти, ще ругае кмет.
В клоните с врабчетата ще пее,
по написаните ноти от белù.
Шумата събрана ще пилее.
Прах немирникът ще вдига, и поли,
чак додето в повей изтънее,
селото на шир и длъж обиколил...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
