Хумор
1.2K
0
0
Щом погледна аз на двора,
и отсреща баба Дора
всеки ден със мен се кара,
да и дам една цигара.
Казах и не пуша,
как не ме замери с някоя круша
отдалече ми крещи ела
и заплашваме с метла.
Колко смешна е Дора,
да ме изклюкари на мойте хора
с мен е било умора,
тук свърши спора.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роксана Николова Всички права запазени
