Хвани дъгата
Съдбата докосни с клонче от маслина,
пътеки извърви към истини в сърцето,
в лъжи не вярвай, животът ще отмине
от сън по-бърз в небитието.
Не вярвай и на викове "Осанна",
тръгни по пътя, щастието потърси го
и ще намериш кътчета уханни,
но ще те гонят викове "Разпни го".
Не искай размахани палмови клонки,
повярвай в дедите, в зова на кръвта,
парче по парче събирай отломки
от счупени чувства, разбити в гръдта.
Посоките пространни на кръстната съдба
от тленни вери смело отключи,
в пръстен драгоценен цветовете на дъга
с надежди неизтлели здраво заключи.
Бъди пак същото добро дете
в мислите си като капка чисти,
дървото на живота поливай да расте
и сам не бягай по житейската си писта.
Но пак оставаш безнадеждно сам,
отровен в душния си делник,
без глас и думи, сякаш ням,
блуждаеш из леса като отшелник.
Бори се, вярвай, надежда не губи,
открий пътеки към водата жива,
следи оставяй, падай, пак върви,
ще срещнеш извора в гората дива.
Хвани дъгата след живителния дъжд,
в мост я превърни над неочакваната пропаст,
от нежното дете стани юначен мъж
и щастието ще намериш нейде из живота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
