Хвани ръцете ми !
Хвани ръцете ми, сега!
Помилвай ме!
Косите ми на снопове да падат
върху лицето ми от дъжд посипано.
Силно ме притискай...
да се слеем със въздишките,
по въздуха да броди само любовта,
покрила топлите ни чувства.
Искай ме!
Като живота... без остатъци
да те залеят моите отблясъци,
като дъга след дъжд от страст
и нека няма власт над нас денят.
Обичай ме!
В душата си бездънна ме вземи,
вечността със мене ще върви.
Когато невъзможното ни спре,
хвани отново моите ръце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Иванова Всички права запазени
