16.05.2007 г., 9:14

Хвърчило

698 0 5

Безпринципно
и блудно,
някак трудно,
превито в своя опит да лети!
Очакващо,
примиращо за чудо!
За блясък на неонови звезди!

Безскрупулно
и громко,
в този напън
да стане по-велико от човек!
Но себе си загубило
преди да
открие в съществото си борец!

Безмислено
и смешно,
за орлите
размахващи най-истински криле!
Измислено
чудесно,
но прелита
единствено в копнеещо сърце!

Безпаметно
и лудо,
упорито,
хартиените късове съшити
в небето
да извие
се опитва,
но тънката си връвчица оплита!
..................................................
Мъничката ръчица се протяга
и тичат премалелите крака
за първото хвърчило, знаем, трябва
не само цветен плат, но и душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Очарована съм от тематиката и изпълнението, Кате!
  • Хареса ми.Но малко ми е трудно да приема.." в съществото си борец."Съществото" не е поетично.Иначе финалът е много силен и се връзва прекрасно с казаното по-горе.
    Любо
  • "Безмислено
    и смешно,
    за орлите
    размахващи най-истински криле!
    Измислено
    чудесно,
    но прелита
    единствено в копнеещо сърце!"

    Поздрави за чудесния стих, Катя!!!
  • Водопад от красота са стиховете ти. Поздравявам те.
  • Прекрасно!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...