И ангелите плачат...
Вече нямам сълзи
и не мога да плача!
Да, изплаках ги всички докрая
И не мога дори
да изхлипам във здрача,
затаен в тишината на Рая...
На земята сега
днес не искам да слизам.
Натежава ми хорската мъка
и това, че животът там тъй се изнизва,
изтъкан от безбройни разлъки...
С колко много тъга
и угрижени хора
този свят е изпълнен – не знам!...
И се питам – безсилен, загледан отгоре:
- Помощ мога ли днес да им дам?...
Вече нямам сълзи
и да плача не искам....
Аз съм ангел – не бива да плача!
Но последна сълза днес отрони се искрено
и стопи се на Рая във здрача...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
