И аз посрещам с вяра в тебе дните
Да се откажа, никога... Не мога
от самотата си да се вглъбя
във болката и тъмната тревога
не ще ми предчертае зла съдба.
Защото Любовта е мен борба
и пътят ми е пътят на мечтите
и търся съкровената творба
зовяща все " Върви към бъднините! "
и аз посрещам с вяра в тебе дните.
Спасение в забравата не вижда
едната ми обичаща душа -
че примирението я обижда
и егото пияно е лъжа.
Дори, когато с есента тъжа
и в зимата замръзват ми сълзите
с надеждата безспир ще продължа...
И ето ги - на пролетта лъчите,
и аз посрещам с вяра в тебе дните.
Оглеждам се за теб сред цветовете,
разцъфващи и свежи по полята,
и чувам как запяват гласовете
на птиците възторжени в гората.
Светлее Слънцето и небесата
синеят откроено. В долините
реките пълноводни са. В нивята
покълват семената с добрините
и аз посрещам с вяра в тебе дните.
И лятото ще бъде, неизбежно,
с усмивката на златните жита,
и в слънчогледите ще зърна нежно
очи безброй с узряла красота.
Животът дар е Божи за света
и всеки миг безценен е. Звездите
нашепват ни - и в мрака на нощта
безсмъртно се привличат светлините -
и аз посрещам с вяра в тебе дните.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
