ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
23.02.2010 г., 10:20

И аз ще дойда!

823 0 2

И аз ще дойда!

С кръгове залез, като с нимб, отдалеко ми светиш...
Гола и боса пристъпяш по бисери от роса...
Луннолика си нежност в кадифените вечери...
Млечният път се разстила под твойте крака...

Козирогът се скри нейде в Небесни морави.
Телец и Овен от Стрелеца също се скриха.
Косите на Вероника до герана гребена си забравиха.
Ергенът Близнак ги занича притихнал...

Там, в Небесни градини, през зимата праскови има...
Скорпиони не жилят... Ракът дращи по пясъка...
Мечката реши и сплита Лъва, буйногривия...
От врачка Луна се е Дева прехласнала...

Суетните Риби проблясват със златните люспи...
На Везни поляга денят и заспива красивата нощ...
Голямото Куче с лай към тебе се спуска,
да ти близне ръката... и вместо мен: "-Лека нощ!"...

Щом слънце изгрее, щом угаснат звездите,
с омарата лятна ще ти прескоча дувара...
На прага ти ще пристъпя... Ще те погледна в очите...
Ще те прегърна... и ще изгаряме

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    Всеки има право на мнение, а за подробности - въпросите към оценителя.
    Това е.
    Зем.
    Усмивчице... Пожали ме... Благодаря...

    Щеш ли да спиш виртуално прегърната?!? Аз вече не ща... Зем.
  • аннавлад (Анна Дюлгерова)
    аннавлад (Анна Дюлгерова)
    Хубав стих! За мен е непонятна тази оценка 3???

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0