И без червена точка за из път
Разбери какво е да си жива,
обич в забуксували следи.
Свикнала да тънеш в съпротива,
крий издъно своите беди.
Колко да е важно, че изтлява
пламъчето в тънкия фитил.
Песента си никой не допява
до самия край, недраг, немил.
Уникалното е еднократно,
злободневието - новина.
Щастието тръгва си внезапно,
без да пита имаш ли вина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
