Oct 25, 2022, 6:58 AM

И без червена точка за из път

  Poetry » Love
566 2 12

Разбери какво е да си жива,
обич в забуксували следи.
Свикнала да тънеш в съпротива,
крий издъно своите беди.

 

Колко да е важно, че изтлява
пламъчето в тънкия фитил.
Песента си никой не допява
до самия край, недраг, немил.

 

Уникалното е еднократно,
злободневието - новина.
Щастието тръгва си внезапно,
без да пита имаш ли вина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, хубав ден!
  • Чета и аз твоите чудесии и се възхищавам, Таничка.☺
  • Поздравления!
    Чудесно написано!
  • Заглавието инспирирано от коментара ти от вчера, Мария.☺ Благодаря ви, че ви има! 💕
  • Ти знаеш какво най- харесвам в твоите стихове, Светле....А това, че използваш сентенции накрая, усилва ефекта! Адмирации!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...