... и без поискване...
Куршумена вода разливат дните ми,
магия имам и на страх не хващам вяра -
политам всяка нощ към теб в мечтите,
а ти едва-едва във тъмното се влачиш...
Пристъпваш бавно, плахо, неуверено,
че много преди мене са те лъгали,
но вече чувстваш как в сърцето ти
съм стъпила – не можеш да ме върнеш...
Опитваш остра, шумна съпротива,
сто хиляди причини си измисляш,
отлагаш срещата с мига на истината,
а нощем ме сънуваш без поискване...
Събуждаш се, дъхът ти спира от неверие,
крещиш невярващ, за да ме прогониш,
а в теб без глас крещи, крещи душата ти –
и знаеш – няма, няма начин да избягаш...
Убиваш ден след ден в самозалъгване
(мечтите ми във теб попиват бавно),
опитваш дните в нощите си да прелeeш,
но без поискване сънуваш ме наяве...
Къде ще бягаш, как ли ще се скриеш,
не спираш все във тъмното да тичаш,
но неразбрал посоката (сгрешил ли си) -
мислиш си от мен, че бягаш –
а всъщност ме настигаш...
31/07/2010 Бургас
www.spiritofburgas.web244.com
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Соня Емануилова Всички права запазени
