И какво като е вече сутрин?

И какво като не спя?

Вас не мож’ да ви събуди

никой от злокобната тъма,

дето в цялото ви тяло

е протегнала ръка

и привързала е здраво

в плитка мозък и уста…

Както думите са празни,

в черепа ви няма кой

да ви каже, че сте мазни,

че присъдата е бой

със камшика на съдбата…

Кръстът май ще ви тежи?

Аз си гледам във краката

да не спъват ме с лъжи.

А пък вий яздете коня,

той все някога ще мре…

Дотогаз сълзи не роня!
И без вас съм си добре.