И близки, и далечни...
Река съм аз – от изворче родена.
И път си правя, тичам към море.
Не се опитва никой да ме спре,
защото съм със сила надарена.
А ти си Връх. Издигаш се над мене.
Но няма никога да разбереш,
че в този вечен бяг ми е добре –
животът ми е форма на движение.
Съдбата ни така е отредила:
един до друг – и близки, и далечни,
да пием свобода и светлина;
небето да ни гледа и закриля,
а времето да обещава вечност...
Два символа – на мъж и на жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
