----------
Само нощем ще търся небето ти тайнствено,
без да мисля за утре! Ще бъда в мига!
Ще премина на пръсти неземното странстване
на влюбено случване под лунна дъга!
Ти ще вплиташ в косите ми звездни мъниста,
моят образ ще плува в кристални води!
Ще съм бяла, обичаща, искрено чиста,
ще направя за тебе път с бистри следи...
... към онази любов, изпълваща с вик тишината,
изтръгнат от нектарено слели се устни...
Слепи очи, през сълзù ще крещят в необята!
Даже Бог... босоного при нас ще се спусне!
Ще минем дъгата! И всичките седем небета
звезден спомен за нас над света ще посипят...
---
Бавно идва нощта... и пак - самотата проклета!
В чашата вùното свърши! Тишина ще си сипя...
--------
© Станислава Всички права запазени