И Бог ще наругая
Разкарай се от мен, ти, мисъл блудна.
Не ми напомняй вече, че съм жив.
Дори да оцелявам ми е трудно,
а няма гладен вълк и милостив.
Валят студени, голи обещания.
Подгизнал съм от глупави лъжи.
Щом дяволи се кръстят по събрания,
то тяхна мисъл, зная, че си ти.
Не се опитвай да ми се усмихваш.
Усмивката ти ще строша на две.
Не мога с огледалото да свикна,
погледна ли го, виждам, че реве.
Вратата е отключена. Изчезвай!
Захапя ли те, много ще кървиш.
Назад за миг дори и не поглеждай.
От погледа ми ще се отвратиш.
Аз блудна мисъл близо не желая.
С мастило те пропъждам, не с тамян.
И Бог да слезе, ще Го наругая,
че съм заставен да живея в срам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
