И болката...
И болката се ражда.
Както всичко.
Тя диша и се храни.
От душата.
Там свила е гнездо
от нервни жички -
конците ни
в марионетен театър.
И болката старее.
Както всичко.
Разлива се
огромната ù сила
в солени бегълци,
поели ничком
след глътка,
свободата пресушила.
И болката умира.
Както всичко.
Най-сетне!
Победители
сме ние
в мига, когато...
боднат ни свещичка
и светлото
с клепачите ни скрият.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени
