И болката се ражда.
Както всичко.
Тя диша и се храни.
От душата.
Там свила е гнездо
от нервни жички -
конците ни
в марионетен театър.
И болката старее.
Както всичко.
Разлива се
огромната ù сила
в солени бегълци,
поели ничком
след глътка,
свободата пресушила.
И болката умира.
Както всичко.
Най-сетне!
Победители
сме ние
в мига, когато...
боднат ни свещичка
и светлото
с клепачите ни скрият.
© Гергана Иванова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
