Навън вали ли? Чувам дъжд пак по стъклата.
И нещо тропа като ураган...
... прилича леко на бурята в душата ми...
И не искам да поглеждам, защото зная кой е там.
Отново си се върнал... и чакаш да те пусна.
 А мога ли да си го позволя, не знам?!
Всеки път опустошаваш дома ми... и си тръгваш... абсолютоно сам.
Прекратявам тази агония... и не, че няма да ти прсотя.
Прощавам ти причинените ми поражения,
но да се доближиш до мене... няма да ти позволя!
За последно днес те преживявам.

Струваш ми скъпо, знаеш ли?
Щетитe  ти са доживотни!
Не се завръщай повече, сезонът смени се...
аз нямам нужда да съм вече в твоя.
Простен си... сега си върви!
Кърши клони от друго дърво!
Наречи ме луда! Аз съм такава!
Търпя, но понякога се предавам...
Не мога с тебе да се боря, разбери...
... завръщането ти не ми помага!