И цялата Любов пропусната...
И цялата Любов пропусната...
Донася вятърът ухание
на нещо толкова познато...
Сънувал ли съм го?... Не зная...
Живял ли съм го в друго лято?...
Навярно е било отдавна,
във други дни, сега забравени...
Възможно е дори тогава
и да съм скачал на прощаване...
... Но днес, когато си отиваш,
а младостта е спомен странен,
аз знам: един Живот не стига,
но друг, уви, не ни е даден!...
... И тръгвам в пролетната вечер
да търся устни нецелунати,
а в тях изгубената Вечност
и цялата Любов пропусната!...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
