16.08.2010 г., 9:32

И да допишеш своята съдба...

886 0 15

Ако опънеш

струните до скъсване

на недопятата мечта...

 

Ако развържеш

и отрежеш плитките

на неразлятата тъга...

 

Ако отключиш

и изхвърлиш ключа

на недокоснатия страх...

 

Ако опънеш

и развържеш и отрежеш...

Ако отключиш и изхвърлиш пак

 

мислите черни,

хищните съмнения,

неканената, гола суета -

 

сънят прекрасен

можеш сам да сбъднеш

и да допишеш своята съдба...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселка Стойнева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...