11.07.2013 г., 22:05 ч.

И да си фантазирам, че в мен живее птица 

  Поезия » Философска
788 0 22

Отива си светът, на който се подпирах...

Познатите лица изгубват свойта същност.

И обич, и омраза в очите им застиват...

Душата заприличва на стара, празна къща...

 

И времето е някак скъсено до принуда.

В лицето ми захвърля покана за дуел.

Аз трябва да подкрепям и някому да бъда

опората, която е нужна да е смел...

 

Пораснала съм вече. И трябва да съм силна,

но някак не усещам енергия и хъс.

Проблеми нерешени, умора като тигър

от сутрин чак до вечер ми дишат във врата...

 

Мечтая да поседна. Къде да е... За малко...

Да помълча за кратко и да не правя нищо.

Нехайно да се рея като листо по вятър

и да си фантазирам, че в мен живее птица...

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??