И да си фантазирам, че в мен живее птица
Отива си светът, на който се подпирах...
Познатите лица изгубват свойта същност.
И обич, и омраза в очите им застиват...
Душата заприличва на стара, празна къща...
И времето е някак скъсено до принуда.
В лицето ми захвърля покана за дуел.
Аз трябва да подкрепям и някому да бъда
опората, която е нужна да е смел...
Пораснала съм вече. И трябва да съм силна,
но някак не усещам енергия и хъс.
Проблеми нерешени, умора като тигър
от сутрин чак до вечер ми дишат във врата...
Мечтая да поседна. Къде да е... За малко...
Да помълча за кратко и да не правя нищо.
Нехайно да се рея като листо по вятър
и да си фантазирам, че в мен живее птица...
© Дочка Василева All rights reserved.
