ParvaNova (Ренета Първанова)
306 4515
24.10.2017 г., 22:42 ч.

И днес го помня /приказка в рима/ 

  Поезия » Друга
804 5 17

Питаш ме за своята Родина – 

детенце, знаеш ли какво е „бедуиня”?

Ще ти разкажа таз история,

започнала от Фанагория.

Научи и когато разбереш –

за Родината си, тъй ще да речеш:

 

Дълго-дълго странствала е Тя –

преминала е не една река, гора,

разбира се – Тя имала водач сърцат –

един юначен син на Хан Кубрат.

 

Тъй много силен бивал –

цял народ във длан побирал!

Дом за него не откривал,

(в тежък преход – все на кон)

всяко място подозирал,

че не ще е сигурен подслон.

 

И днес го помня –

в ден тревожен - затулил взор с ръка,

а в другата – с юзда.

Съзрял как нещо се синее и сребрее –

единствената във света – Бяло-синята змия,

а тя – била добра –  като Каа на „Маугли”

  – Помниш Маугли, нали? 

  – Реката Дунав... – водачът, с устни промълви

и рече с пламък във очи:  

  – Люде! Таз река ще ни спаси –

до скута на Хема ще ни преведе

а чернозема – ще ни храни в студ и ветрове

  – Що думаш Хане?! – рипнал жрецът стар

  – За езда и битка сме родено племе –

не да сеем и ореме – Тангра ще отнеме нашия табун!

  – Славяните и Бога им Перун, ще ни научат как Земята се оре,

а пък ние тях – как със меч се пази, и за Нея как се мре!

Те са просто Богове, човекът, Бога си менява ако ще,

ала Родината – не може! Не!

Казах! Аз, Ювиги – Хан на сите българе, славяни –

за България! НАпреед! Кой самин Земята си превземе –

нему пада се таз чест – в недрата ѝ костите си да оставя

а Тя насетне – децата му да ражда!

Целата България сбрали сме я връз конете –

Време! Време ù е да е тъй Голяма, че да треперят ѝ в нозе,

и тъй мъничка да е, че да се побира и на дете в сърце.

 

  – Ти, там ли беше дядо, че  казваш „помня го и днес”

  – Не, моят дядо ми е казвал – `ма не съм го питал –

той дали със Аспаруха, е света проскитал.

Тъй на внуците си нявга да речеш „Помня го и днес”,

че Началото да ти е пред очите - катo да е днеска!

Да чуваш `сявга кипежа на кръвта ни гореща!

Да може като чуе – да запее твоят внук:

„Разплиска се кръвта ми Аспарухова –

до ръба на Дунава, па се завърна - ето Тук –

„отляво”. Из вените ми – конницата галопира!

В сърце ми – стремето на онзи Хан опира,

а в него – слово тупа – „България е Тука!”

 

Ренета Първанова

© Ренета Първанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??