И днес го помня /приказка в рима/
Питаш ме за своята Родина –
детенце, знаеш ли какво е „бедуиня”?
Ще ти разкажа таз история,
започнала от Фанагория.
Научи и когато разбереш –
за Родината си, тъй ще да речеш:
Дълго-дълго странствала е Тя –
преминала е не една река, гора,
разбира се – Тя имала водач сърцат –
един юначен син на Хан Кубрат.
Тъй много силен бивал –
цял народ във длан побирал!
Дом за него не откривал,
(в тежък преход – все на кон)
всяко място подозирал,
че не ще е сигурен подслон.
И днес го помня –
в ден тревожен - затулил взор с ръка,
а в другата – с юзда.
Съзрял как нещо се синее и сребрее –
единствената във света – Бяло-синята змия,
а тя – била добра – като Каа на „Маугли”
– Помниш Маугли, нали?
– Реката Дунав... – водачът, с устни промълви
и рече с пламък във очи:
– Люде! Таз река ще ни спаси –
до скута на Хема ще ни преведе
а чернозема – ще ни храни в студ и ветрове
– Що думаш Хане?! – рипнал жрецът стар
– За езда и битка сме родено племе –
не да сеем и ореме – Тангра ще отнеме нашия табун!
– Славяните и Бога им Перун, ще ни научат как Земята се оре,
а пък ние тях – как със меч се пази, и за Нея как се мре!
Те са просто Богове, човекът, Бога си менява ако ще,
ала Родината – не може! Не!
Казах! Аз, Ювиги – Хан на сите българе, славяни –
за България! НАпреед! Кой самин Земята си превземе –
нему пада се таз чест – в недрата ѝ костите си да оставя
а Тя насетне – децата му да ражда!
Целата България сбрали сме я връз конете –
Време! Време ù е да е тъй Голяма, че да треперят ѝ в нозе,
и тъй мъничка да е, че да се побира и на дете в сърце.
– Ти, там ли беше дядо, че казваш „помня го и днес”
– Не, моят дядо ми е казвал – `ма не съм го питал –
той дали със Аспаруха, е света проскитал.
Тъй на внуците си нявга да речеш „Помня го и днес”,
че Началото да ти е пред очите - катo да е днеска!
Да чуваш `сявга кипежа на кръвта ни гореща!
Да може като чуе – да запее твоят внук:
„Разплиска се кръвта ми Аспарухова –
до ръба на Дунава, па се завърна - ето Тук –
„отляво”. Из вените ми – конницата галопира!
В сърце ми – стремето на онзи Хан опира,
а в него – слово тупа – „България е Тука!”
Ренета Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
