И днес изглежда, всичко е наред.
И днес изглежда, всичко е наред.
Светът по-бял е, сякаш помъдрява.
Събуждам се, поглеждам: – Точно пет.
А, ето те и теб: – Не "Слънце", не изгрявай!
Защо във този час, за сетен път?
"Сънят", с реалност сменя се и сбъдва.
И образът ти – свян и нежна плът,
по-истински от всякога пребъдва.
Дали, за да разпънеш пак на кръст,
те чувствата изгарящи греховни,
или за да покажеш с пръст,
"пътеката" сред дебрите съдбовни!
А,може би се случваш изведнъж,
поискала душата си да сгрееш
и сигурна,че аз съм твоят мъж,
отдаваш всичко свое без да вземеш!
По-сложно става,зная и защо.
То,"знанието" хората избира,
извършваш ли без нужда ти добро,
със щастие ще те дари Всемира.
Така е,"бляновете" денем спят.
С зората,в своя дом отлитат.
Не "Слънце", не и този път.
Решил съм.С моя блян в деня си ще се скитам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Георгиев Всички права запазени
