катеринарина (Катя)
331 972
22.02.2014 г., 21:51 ч.

И днес са, и утре... 

  Поезия
723 0 7

И свирят, и тропат, и викат.

Смехът им е песен и плач.

С криле на комети отлитат...

и кацат в лилавия здрач.

През сини простори се носят...

и шепнат, и дишат, и бдят.

В жаравата гонят се боси...

Свистят и болят, и горят.

В лицата ни мъдрост дълбаят...

и драскат, и мацат, пилят.

докàто в очите изваят

живот и усмивка, и смърт.

И слушат, и чуват, и казват...

В косите ни сипят ръжда.

И пишат, четат, преразказват

на хладния дъжд песента.

И режат, и блъскат, и молят...

В душите опират дула.

Церят и прегръщат. И тровят.

Оковите сторват в крила.

 

И викат. И тропат. И свирят...

Плачът им е песен и смях.

Намират и губят, и дирят

надежда и вяра, и страх.

 

И тук са. И там са. И в нас са.

А всъщност далече от нас.

Смутени, позорни, безсрамни...

И свян и безчестие. Страст.

 

И днес са, и утре, и вчера...

Полярни и слети в едно.

И миг, и година, и ЕРА...

Листа в родословно дърво.

 

И мъдрост. И глупост. И шемет.

И нощ. И небе. Светлина.

И дават. И съдят. И вземат.

 

Мечтите на наш'те деца...

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??