И днес са, и утре...
И свирят, и тропат, и викат.
Смехът им е песен и плач.
С криле на комети отлитат...
и кацат в лилавия здрач.
През сини простори се носят...
и шепнат, и дишат, и бдят.
В жаравата гонят се боси...
Свистят и болят, и горят.
В лицата ни мъдрост дълбаят...
и драскат, и мацат, пилят.
докàто в очите изваят
живот и усмивка, и смърт.
И слушат, и чуват, и казват...
В косите ни сипят ръжда.
И пишат, четат, преразказват
на хладния дъжд песента.
И режат, и блъскат, и молят...
В душите опират дула.
Церят и прегръщат. И тровят.
Оковите сторват в крила.
И викат. И тропат. И свирят...
Плачът им е песен и смях.
Намират и губят, и дирят
надежда и вяра, и страх.
И тук са. И там са. И в нас са.
А всъщност далече от нас.
Смутени, позорни, безсрамни...
И свян и безчестие. Страст.
И днес са, и утре, и вчера...
Полярни и слети в едно.
И миг, и година, и ЕРА...
Листа в родословно дърво.
И мъдрост. И глупост. И шемет.
И нощ. И небе. Светлина.
И дават. И съдят. И вземат.
Мечтите на наш'те деца...
© Катя All rights reserved.
