18.08.2023 г., 9:46 ч.

И дяволът си носи кръста 

  Поезия » Философска, Друга
201 2 12


Щастлив е дяволът от Божийте чада,
отдавна в лоното му са, осиновени.
На кръста молят се, но дават му душа,
което важното е, че за тях е бреме...

А той отдавна спря да ги омайва,
човекът сам добре се покварява.
Наивността на Бог не спира да го смайва,
нима на тази сган той още вярва?

Самият дявол е отдавна бюрократ
зад бюрото разплул дебелогъзие.
То и без него дяволски е този свят
отрекъл светлина и милосърдие.

Дори скучае старият злодей
от липсата на всякакви предизвикателства.
По навик на безсмъртен си живей
завиждащ даже... на човешките ни качества...

По-зли, по-подли, по-жестоки сме
от всичко, на което е способен.
Боли го често празното сърце,
че с нас сравнявайки се, просто е негоден...

Да, не е лесно дявол да си там,
където дяволите са най-малката беда -
Това е неговият кръст и срам,
а щастието му е... самозаблуда в тъмнина...

14.03.2023.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси, Ничка.
  • Аплодисменти, Гош!
    👏👏👏
  • Орисия, Пепи...
    Мерси.
  • Дяволът затова е дявол, защото намира други да му носят кръста.
    Да не се е бъгнал нещо, някой му е хакнал интелекта? Рано или късно и най-големият дявол си намира дявола!
  • Люси, така е, много рогати, много нещо...
    А майстори също, бол.
    Благодаря ти за мнението.
  • Браво! Където и да погледнеш-все дяволи. Но и дяволите си намират майстора, рано или късно. Всеки трябва да го знае.
  • Благодаря, Лили, и аз вярвам в това.
    Но доста често мракът ми се вижда толкова гъст, че се раждат и подобни творби...
    А и има доста автори пишещи в светлите нюанси (то, и аз имам не малко такива творби, де), та, в кръга на шегата, гледам малко да внеса баланс между крайностите...
  • Еха,…брутално и въздействащо…
    “ Наивността на Бог не спира да го смайва,
    нима на тази сган той още вярва?

    По-зли, по-подли, по-жестоки сме
    от всичко, на което е способен.
    Боли го често празното сърце,
    че с нас сравнявайки се, просто е негоден...”

    Така е, Мислителю… по-жестоки сме от дявола, но докато Бог вярва в нас, а ние успеем да съхраним тази наивност и любовта в сърцата си, вярвам, силно вярвам че не всичко е изгубено…
  • Тази тема я имам разработена в няколко творби, Катя, и да, и в моите очи е сериозна, независимо от начина на поднасянето.
    Благодаря ти за хубавия коментар.
  • Не е лесно да си жив, а сега се оказа, че не е лесно и да си дявол.
    Уж на шега, но си засегнал сериозна тема.
  • То и аз имам такива реални истории, че разказани, ще докарат депресия и на бетонено паве...
    Благодаря за съпричастността, Жени.
  • "То и без него дяволски е този свят
    отрекъл светлина и милосърдие. "
    ––––––––––––
    Колко вярно, Георги. Колко вярно! Мога дори да разкажа съвсем прясна случка от миналата седмица... Виждам го и във виртуалния свят, който вероятно е по-реален от реалния...
Предложения
: ??:??