И дяволът си носи кръста
Щастлив е дяволът от Божийте чада,
отдавна в лоното му са, осиновени.
На кръста молят се, но дават му душа,
което важното е, че за тях е бреме...
А той отдавна спря да ги омайва,
човекът сам добре се покварява.
Наивността на Бог не спира да го смайва,
нима на тази сган той още вярва?
Самият дявол е отдавна бюрократ
зад бюрото разплул дебелогъзие.
То и без него дяволски е този свят
отрекъл светлина и милосърдие.
Дори скучае старият злодей
от липсата на всякакви предизвикателства.
По навик на безсмъртен си живей
завиждащ даже... на човешките ни качества...
По-зли, по-подли, по-жестоки сме
от всичко, на което е способен.
Боли го често празното сърце,
че с нас сравнявайки се, просто е негоден...
Да, не е лесно дявол да си там,
където дяволите са най-малката беда -
Това е неговият кръст и срам,
а щастието му е... самозаблуда в тъмнина...
14.03.2023.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
