23.09.2022 г., 6:40 ч.

И ето че и моят час назря 

  Поезия » Философска
285 5 13

Примолих се за няколко лета,

изпуснати от зоната на здрача,

помолих се за здрави колена,

поемайки последната задача,

записана в тефтера на скръбта.

Не беше дълго време отредено.

Прииждаше реката на кръвта,

отдръпна се сърцето, победено

от милостта, преплетена с дълга,

и чувствата зарових надълбоко.

Изтрих без хлип издайната сълза,

поех без стих ненавистна посока,

където самотата наваля

с огромни преспи още през септември.

И ето че и моят час назря

за сбогом с топли тонове и тембри.

 

© СК Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??